В „Реч за достойнството на човека“ Джовани Пико дела Мирандола разглежда мястото на човека в мирозданието, като пълновластен творец на своето собствено „аз“. Сборникът на италианския философ е четвъртото заглавие от поредицата – Библиотека „Извори“, в която ИК „Изток-Запад“ представя неголеми по обем емблематични текстове от културната и духовна съкровищница на човечеството.

„Реч за достойнството на човека“ е може би най-добре познатият философски трактат от епохата на ранния Ренесанс. Това е забележителна възхвала на човека и свободната му воля.

Оригиналното заглавие произведението е било просто Oratio („Реч”). Допълнението „за достойнството на човека” било прибавено в по-късни времена към заглавието, понеже читателите били особено впечатлени от съдържащата се в първата част на речта идея. Според Мирандола всеки от нас е резултат усилията и изборите, които прави. Той поставя акцента не толкова върху универсалността на човека, колкото върху неговата свобода: човекът е в състояние по свой избор да заеме всяко стъпало на живота – от най-нисшето до най-висшето. Италианският мислител продължава хуманистичната традиция и е убеден, че човек не е предопределен веднъж и завинаги, че е способен сам да определи своя живот.

Настоящето издание е включен и трактатът „За съществуващото и единното“. В него Джовани Пико дела Мирандола се опитва да обхване всичко най-важно и съкровеното, натрупано от духовния опит на човечеството през вековете. Фактът, че е блестящ познавач на различни духовни учения му помага да разработи своя философска система. Така той достига до идеята за вътрешно единство на човешката мисъл. И твърди, че съществува единна истина и че всички религии и философски учения са нейно проявление. Нещо повече – авторът доказва, че различните мислители, учения, традиции не са взаимоизключващи се, а са взаимосвързани чрез дълбоко вътрешно родство. Трактът е писан в края на живота на Мирандола и представлява единственият запазен фрагмент от планирано съчинение за хармонията в направеното от Платон и Аристотел.

♦ ♦ ♦

Джовани Пико дела Мирандола е италиански философ, един от най-ярките представители на ренесансовия хуманизъм. Роден е през 1463 г. Учи философия в университета във Ферара, а по-късно продължава следването си в университета в Падуа, който е център на аристотелизма в Италия. В Падуа младият мъж се запознава със средновековната философска традиция. Мирандола владее латински, иврит, гръцки, а по-късно започва да изучава арабски език. Увлича се от съчиненията на арабските и еврейски мислители. През 1485 г. посещава Париж, където изучава източна философия. Преди смъртта си става монах от Доминиканския орден. Умира през 1494 г. във Флоренция.