Книгата е сборник от статии и архивни материали, съставени след земния път на архимандрит Софроний (Сахаров). Включените текстове отразяват преди всичко вижданията на автора в областта на християнската антропология.

Настоящият сборник се състои от четири тематични части: 

В първата част отец Софроний пише за пътищата за познаването на Бога, Нашия Първообраз.

Темата на втората част е предвечният замисъл на Твореца за човека. Водещата идея тук е, че човекът е призван да наследи цялата пълнота на живота в Бога.

Третата част на книгата представлява своеобразно практическо ръководство за постигането на тази висока цел.

Последната, четвърта част на книгата е посветена на висотите на боговиждането. Като започва с малките подвизи, християнинът постепенно е издигнат до съзерцаването на Бога, Който се явява в нетварната Светлина – съзерцанието, с което са били удостоени апостолите на Тавор, а след това и светиите. Духовната сила на всяка дума, която говори за такива върхове на живота в Бога, се губи, ако зад нея не стои личният опит на автора.

♦  ♦  ♦

Архимандрит Софроний (Сахаров) е добре познат на българския читател с основите си съчинения: „Св. Силуан Атонски“, „Ще видим Бога както си е“ и „За молитвата“.