Писмата на Георги Константинов до Андрей Райчев, както читателят може сам да се убеди, представляват част от един диалог за лявото, дясното и новия човек. Но те са и нещо повече от това – разговор по „проклетия въпрос“ за освобождението на човека от наложените му вериги. Подобни разговори, разбира се, са водени много пъти. Изводите рядко са били утешителни. Тук обаче няма да срещнем скръбни констатации или мрачни заключения. Мисленето на Георги Константинов е вградено във вярата за успех на борбата. В него напълно отсъстват задни вратички, алтернативни варианти. Няма План „Б“. То цялото е по същество теория и практика на историческия оптимизъм. В нашата епоха на скептици и циници поне този факт, ако не възгледите и тезите на автора, заслужава внимание и уважение.

Борис Попиванов