Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей "Галата сарай" в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к "Вечерна поща", а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. "Художник".

По-късно (1911) основава всекидневника "Воля" и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга "Строители на съвременна България" - едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас.

Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа дейност. През 1913 г. участва в Конференцията на мира в Букурещ, където остава и като пълномощен министър до 1916 г. При влизането на Румъния във войната е преместен в Берн. По-късно (1917) подава оставка, напуска швейцарската столица и отива на фронта.

В края на войната Симеон Радев взема участие от българска страна в подписването на Солунското примирие. Последователно е пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Той е и първият български делегат в Обществото на народите - Женева.

През 1918 г. Симеон Радев обнародва на френски език книгата си "Македония и Българското възраждане през ХIХ век", която по-късно (1927) е преведена на български език и е публикувана като издание на Македонския научен институт в София. През 2013 г. е преиздадена от издателство Изток-Запад.

"В 1954 г. бяха много потиснат и като размишлявах как мога да освободя духа си от това угнетение, намерих, че най-доброто средство ще бъде да опиша спомените си от моите ранни младини, когато, ученик в Македония и Цариград, живеех с гордостта да казвам, че съм българин, и с радостта, че се уча. Направих това. Олекна ми. Книгата написана, оставих я настрана с надежда, че ще дойде ден да излезе на бял свят. Тоя ден дойде. Щастлив съм, че го дочаках."

Болницата ВМИ - София, 10 януари 1967 г.
Симеон Радев