В „Ранчото на разбитите сърца“ успешен български емигрант в Америка се свързва по необичаен начин с американка и създава семейство. Авторът на романа среща бащата на съпругата му в градче на тихоокеанския бряг 20 години по-късно и научава от него за нейното израстване и любовта между бащата и дъщерята. Наред с това, преди внезапната си смърт, бащата му предава дневника на изчезнала българка в Калифорния, която описва своята несподелена любов към свой съученик отпреди 30 години като причина да се самоубие. Подозирайки, че мъжът от дневника е съпруг на дъщерята, авторът е изправен пред морален избор: да ѝ разкрие, че съпругът ѝ е причина за смъртта на една нещастна жена, или да скрие истината, за да запази семейното ѝ щастие.

И все пак личното щастие не може да бъде краят на усилията ни да преодолеем своите човешки неуредици. Всяка щастлива история съдържа също толкова интрига и неочаквани обрати, колкото и всяка трагична. Да запазиш щастието, щом веднъж си го усетил, изисква не по-малко душевни сили и решителност от това да преодолееш вътрешната си трагика и да продължиш да живееш след преживяна драма. Щастието не е самотен остров, на който попадаш сам след корабокрушение. Напротив, то е корабът, който трябва да преведеш невредим през клопките на живота като Одисей: един щастлив герой, постоянно предизвикван от съдбата. И с нас се случи нещо, което не престава да ми напомня, че връзката ни с хората е постоянна пречка към нашето усещане за щастие.