Панко Анчев е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Автор на 16 книги, между които „Философия на литературната история“, „Малкият народ“, „Разумът в българската история“, „Друг начин на мислене“, Смисълът на литературознанието“, „Българската история по Антон Дончев“, „Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски“, „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“.

В тази книга се прави опит да се уловят историческите промени чрез идеите, анализите и обобщенията на трима български и трима руски писатели, литературоведи и мислители: българите Захарий Стоянов, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов и руснаците Константин Леонтиев, Александър Панарин и Вадим Кожинов. Те живеят в различни страни и времена, но между тях има много общо и сродно. А то е в усилията им да проследят обществените промени като процес, осъществяващ се по Божи промисъл и с разумното човешко участие и разбиране.

Търсенето на истини е работа на ума. Тя не може да не е търпелива и усърдна, но и вдъхновена, предшествана от продължителни подготовка и проучвания на фактите, изпълнена с уважение към предходниците и към тяхната „работа на ума“.