„Неразчлененото и абстрактно говорене за евтаназия няма място не само в законодателните политики, но и изобщо в речта на образования и чувствителен по екзистенциално–етични въпроси човек. Идеята за набързо контрабандирано законодателство по такъв проблем е неприемлива и трябва да се окачестви, ако перифразираме известното изказване, като продължение на анархията с други средства. Този въпрос е фундаментален и се нуждае от дълго, внимателно, детайлно осмисляне и образованост, а не от овластени спринтьори на асистираната смърт. Идеята на омбудсмана легализацията на евтаназията да се реши с национален референдум пък е продължение на абсурда.“ 
„Евтаназията“

„Президентът трябва да си даде ясна сметка, че електоралната и публичната легитимация – сиреч валидност – са две различни неща по принцип, а в капризна и нестабилна политическа среда, каквато е нашата, различието е значително. Президентът трябва да проумее тази разлика, като направи усилието да отиде отвъд всякакви спекулации с рейтинги, медийни отражения и дори причинни обяснения за изхода на изборите. Ида направи за себе си едно дисциплиниращо допускане, или постулат, че макар победител в изборите, той тепърва ще си набавя публична легитимация.“ 
„Президентът – за какво става дума“

♦  ♦  ♦

Стефан Попов (1957) e доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк (1996). Програмен директор в Център за либерални стратегии (1996–2002). Председател на Настоятелството на Институт Отворено общество (2000–2006). Има едногодишни специализации по международни наказателни трибунали (Виена, 1994), международни режими за сигурност (Вашингтон, 1999), конституционна политика (Фрибург, 2003), понятия на публичната политика (Виена, 2011–2012). Автор е на „Витгенщайн: Аналитика на мистическото” (Алтера, 2008). Директор на РискМонитор (от 2007).