Класическите произведения на българската литература са слънчеви стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Такива са и стиховете, излезли изпод перото на Николай Лилиев. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.
 

Моите спомени,
птици в нощта,
скитат бездомни,
скитат унесени
вън от света.

Моите песни,
сенки без път, 
блесват нечути
в скръбната есен - и
пак завълчат.

Моята лютня,
писък в нощта,
стене прокудена
и безприютна
вън от света.