В този основополагащ труд важното за автора е да разкрие определени типични структури и начини на функциониране на психиката и с това да помогне на хората да разбират себе си и ближните си. В най-общ план противоположността на типовете играе значителна роля в религиозните спорове, в научните, културните и мирогледни спорове, в човешките отношения.

„Критиката често изпада в заблуждение, като допуска, че типовете са, така да се каже, свободно измислени и донякъде натрапени на емпиричния материал. В противовес на това предположение трябва да изтъкна, че моята типология е резултат на многогодишен практически опит, какъвто е напълно изключено да имат академичните психолози… Тази книга е плод на един почти двадесетгодишен труд в сферата на практическата психология. В мислите си тя се формираше постепенно, от една страна, от безбройните впечатления и опит от практиката ми като психиатър и невролог, от друга – поради общуването ми с хора от всички социални слоеве, от трета – в резултат на моите лични контакти с приятели и врагове, и накрая – от критиката на собствените ми психологически особености…

За първи път ми се изясни, колко млада е психологията изобщо… Отричането на факта, че типовете съществува, няма да промени ни най-малко истината, че ги има… Вся някога психолозите ще трябва да се споразумеят за някои основни положения, неподлежащи на произволно тълкуване, за да не остане тяхната психология една ненаучна, случайна смесица от индивидуални мнения. Тя трябва да достигне до живота, в противен случай ние просто ще си останем заседнали в Средновековието…“  

К. Г. Юнг