През изминалите шест години след излизането на книгата ми „За възрожденско Банско, София и света“ често сядах пред белия лист и дописвах онова, което тогава пропуснах. Връхлитаха ме мисли и емоции за недописани страници за рода ни, за водещите фигури в него – братята Лаврентий, Хаджи Вълчо и особено за малкия им брат – чудотвореца свети Паисий Хилендарски, написал великата „Славянобългарска история“. За новите клони в голямото ни родословно дърво, за тристагодишния корен – Хадживълчовата къща, преживяла много превратности, но оцеляла. Разказвам за много факти и спомени в тази тристагодишна история на рода. 

В края на XIX и началото на XX век се изявиха нови трима братя – Михаил, Иван и Лазар Хадживълчеви. На техните плещи родът добива нови сили и размах при участието си във възраждащата се и изграждаща се България. Много от моите наблюдения и преживявания са свързани с жестокия XX век. 

Озаглавих книгата си „Протуберанси. Късове от моя живот“, а може би най-добре би било да я озаглавя с двете думи „Род и Живот“. Много са пъстрите картини, на които съм се радвал. Но имаше и други – сивеещи, контрастни, които въпреки всичко като част от живота не бих могъл да не откроя.