„Само процеп за дишане
път от изток на запад
между облаци
и сянка на сянката
не блести
и не заслепява
полудява от изгреви
притиска до залези
угнетен
в огнени предразсъдъци
и опъва безмилостно жиците
и разпъва по стълбове
небето изпепелено
на електрически стол 

виж
живи сме”

„Отдавна не съм чела поезия като тази. Надвесваш се над нея и в слънчевия сплит чувстваш нежното преобръщане на собствената си енергия - като пред излитане. Издигаш се до "безтегловната ѝ висота", рееш се между вятъра на думите, снишаваш се до бистротата на смисъла и виждаш как в реката на живота най-бързо проглеждат рибите, а в стихналата река на неизреченото - поетите.

Благодарна съм на Венцислав, че ми позволи да се подпиша и аз под тази изумителна поезия, като редактор. Чувствам се специално избрана, горда и развълнувана. И без грам апологетика искам да заявя: за мен стихосбирката "Процеп за дишане" е една от най-добрите, които съм чела през последните години.”
Керана Ангелова

♦  ♦  ♦

Венцислав Стайков е роден на 19 март 1961 г. в Кърджали. Още през далечната 1979 г. започва да сътрудничи на периодичния печат със свои есета, фейлетони, епиграми, анекдоти, а малко по-късно и със свои стихове. Сменя различни професии, но накрая сякаш намира пристан сред книгите и става собственик на фирма за продажба на книги и канцеларски материали. Занимава се и с фотография.
Първата му поетична книга „Мисли на един луд“ е издадена през 1998 г. След нея последователно излизат поетичните книги „Забравени богове“ (2000), „Бяла граница“ (2001), „Билет за небето“ (2002) и „Млечни пътеки“ (2003), „Ескизи от юг“ (2006).
За поезията на Венцислав Стайков поетът Петър Анастасов пише: „Поезията му носи в метафорите си не само жизнерадостното светоусещане на слънчевия юг, но и съдбовната тръпка от съприкосновението с астралното.”