„Кандински е фокус на всички пътища в развитието на съвременната живопис. Голям естет на новото пластическо изкуство, той лелее в своето творчество зародишите на всички нови течения: по един ослепително логичен път той е преминал всички степени в последователното развитие на основния принцип на всяко изкуство: простотата.

Започнал с колоритните ефекти на неоимпресионизма (той е страстно влюбен в колорита), Кандински тръгва по пътя на едно естетическо отлъчване от веществото, от формата, която владее още в импресионизма, и достига до удивителния минимум от средства – боя и линия (първичните елементи на живописта), – които му доставят абсолютния експресионистичен художествен изказ. Това е последното стъпало на живописта: живопис, освободена от оковите на външната, близкопонятната форма, освободена от необходимостта на реалистичната алегория“, Гео Милев