Двама протагонисти са обсебени от една необичайна страст към превращения, към идентификация с извършителя и престъпника. Едното превращение е в извършителя на престъплението, за да го разкрие, да предизвика необходимия катарзис в него, да предизвика и съвестта му. Другото превращение – в извършителя, за да го задоволи, респективно унищожи. Тези два феномена се превръщат в стигма на две общества и политики, в готовността на двете общества да манипулират и инструментализират отделната личност в полза на политиката.

Възможно ли един човек да се откаже от собствената си идентичност, за да изкупува вината на цяло едно общество... или на цялото човечество? Втори Христос ли ще е това или „Изподрания евреин“ от приказката на Братя Грим, в която „пострадалият и изподран в трънака евреин е принуден от страх да признае несъществуващата си вина“? Защо обществата се нуждаят от светци, които да им изкупуват вината? С романа си Дорон Рабиновичи ни кара да се замислим по тези въпроси.