„Грандамата на съвременната румънска литература е сред писателите, които могат да си позволят точно тази свобода, защото имат зад гърба си цяла империя... империя от отличими текстове, които авторката създава, години наред, между няколко стени под наем в панелен блок в Букурещ. И пред прозорец с изглед към фабрика за бетон. В гражданските регистри Нора Юга е Елеонора, по съпруг - Алмоснино. Родена през 1931 г. в Букурещ. Баща - цигулар. Майка - балерина. Животът ѝ започва с шеметно културно пътешествие - между фурора на концертните стъпки в Белгия, Германия и Холандия и тихите престои в детските градини в Касел и Фрайбург. Младостта я чака в Сибиу, трансилванска Румъния, където Юга завършва германистика. Зрелите ѝ години преминават в тоталитарно обезобразения Букурещ, като журналистка и редакторка, предимно в немскоезичните издания, сред които "Neuer Weg" и "Volk und Kultur". Последователно е уволнена и от двете.”
Ирен Крумова

„Нора Юга ни показва сложен образ на Румъния на Чаушеску, без никъде да преминава в плоска социална критика. Сплитането на вътрешния монолог на една фикционална писателка (и съпруга на писател) с шумните гласове на представители на различни социални регистри демонстрира висш разказвачески пилотаж, а дискретните анекдоти за румънски интелектуалци превръщат текста в свидетелство за задушаването и безнадеждността на литературното занятие в условията на безвкусна диктатура. Но освен наръчник по литературна социология, Нора Юга ни предлага и пасажи с възземаща се красота. И цапнат в устата живот.”
Марин Бодаков (в. „Култура”)

Превод от румънски Ванина Божикова 

♦  ♦  ♦

Нора Юга е родена на 4 януари 1931 г. в Букурещ. През 1953 г. завършва немска филология в Букурещкия университет. Учител по немски език, (1954-1955), библиограф в Румънската държавна централна библиотека (1955-1969), редактор в издателство „Encilopedica” (1969-1977), журналист в списание „Volk und kultur” (1977-1986).
Автор е на повече от десет стихосбирки, четири романа и на множество статии, публикувани в румънски и чуждестранни периодични издания. Един от най-добрите преводачи на немска литература в Румъния (Гюнтер Грас, Ернст Юнгер, Херта Мюлер, Е.Т.А. Хофман, Ф. Ницше и др.)
Носителка е на множество награди, четири от които на Съюза на румънските писатели: 1981 г. -„Становища за болката”, стихове; 1994 г. -„Сапунът на Леополд Блум”, роман; 1998 г . - награда за превод на „Тенекиеният барабан” на Гюнтер Грас; 2005 г. – „Шейсетгодишната и младежът”, роман.