„Есетата на Сава Славчев са балансирани, елегантни и ерудирани, напълно лишени от присъщата за времето ни ненужна категоричност. Ето какво написах на автора, веднага щом ги прочетох:

„Това е твоята форма, удоволствието от свободата при употребата ѝ си личи. Искаше ми се краят на есето за литературата и културата да е по-дързък и обвиняващ, дори зловещ, за да намери, да си направи, да си отвоюва място в съзнанието на четящия. За щастие няма нищо такова! Културният човек се познава по начина, по който защитава културата, а аз съм варварин и се осъзнах като такъв, докато четях. Но от това осъзнаване не ме заболя, напротив – то ме вдъхнови!“

Петър Делчев