„Литургия за Илинден“ е крайъгълният камък на нейния творчески път на опознаване на собственото си духовно родословие като „борец срещу времето си“ по израза на Ницще. В конкретния случай тя смяташе Македонския въпрос за първопричина на трагичната политическа история на България през ХХ век, а и на революционния опит и неговите братоубийствени последствия.

Тя не се обръща към историческото минало да изпълни дълг, но като писател и творец „да не остави свят човешки опит неоплакан и непредаден на наследието“, което трябва на свой ред да отстоява човешкото достойнство с истина и дух през безброй поврати и миражи.

Пресъздавайки една неповторима личност, четника Дилбер Танас, авторката същевременно разкрива и същественото за едно цяло поколение: въпросите и стремленията, които са създали и владели неговия мироглед. Житието става тогава образ на духа на една епоха, но също и огледало за размишление на идещите – да опознаят подбудите на сърцето си и да се научат на мъжество и издръжливост дотолкова, доколкото всяко поколение самò открива и отстоява собственото си духовно родословие и идеали.

Елица Бъчварова