„... докато накрая ще те целуна по сърцето, защото те искам, ще ухапя кожата, която тупти върху сърцето ти, защото те искам, и със сърце между устните ми ти ще бъдеш мой, наистина, с моята уста в сърцето си ще бъдеш мой, завинаги, ако не ми вярваш, отвори очи, любими господарю мой, и ме погледни, аз съм, кой би могъл да заличи някога този миг, който се случва, и това мое тяло, без коприна вече, твоите ръце, които го докосват, твоите очи, които го гледат...“

Из книгата