Книгата представлява първото всеобхватно монографично изследване в българската научна литература на дипломатическото представителство на Европейския съюз. В нея е използван инструментариумът на международното публично право, за да се анализира специфичната дипломатическа дейност на Европейския съюз и постоянните институционализирани форми на представителство на ЕС. Изходната теоретична и доктринална предпоставка за анализ е триединството на международна правосубектност, дипломатически отношения и право на представителство. Структурата и съдържанието на труда са изцяло подчинени на тази логическа връзка и на адаптирането ѝ към ЕС, който на фона на държавите е нов и особен участник в дипломатическите отношения.

Европейският съюз е особен субект на дипломатическото право, като той има право на собствена дипломатическата дейност, доказана и в практиката. За тази цел Съюзът черпи основания от международната си правосубектност и от своите представителства, чието правно положение е сходно с това на дипломатическите мисии на държавите. Същевременно дипломацията на ЕС не съвпада с многостранната дипломация, която се развива в рамките на международните организации. Конкретно в областта на дипломатическото право и от гледна точка на правото на представителство Европейският съюз е „квазидържавен“ дипломатически актьор, който изцяло се вписва във Вестфалската система на дипломатическите отношения.