„Пролетни води“ е забавна пародия на Чикагската школа по литература. В своето второ публикувано произведение Хемингуей чудесно пародира темите и стиловете на „великата раса“ на писателите от неговото поколение.

Пролетта идва в малките градове на Мичиган, но снегът все още покрива земята, когато Скрипс О’Нийл се отправя към Чикаго, решава да спре за малко в Петоски и среща Йоги Джонсън. Техните чудати истории са брилянтна сатира, осмиваща конвенционалната белетристика. Образите, които срещат, са абсурдни и същевременно странно познати. Кратък, забързан, забавен, „Пролетни води“ хвърля светлина върху по-късните творби на Хемингуей – и се чете с удоволствие.

Пестеливият и измамно прост стил на писане на Хемингуей, наричан от самия него „теория на айсберга“, има силно влияние върху идните писатели и поражда поколения имитатори, но никой от тях не се доближава до него.

Приключенският му начин на живот и публичният му образ предизвикват възхищение в по-късните поколения, а най-голямото признание за мястото му в съвременната литература идва през 1954 г., когато получава Нобелова награда за литература.