Какво е нужно, за да се направи добра проза? Със сигурност мъдростта на опита. С усъвършенстването на занаята. Но има още нещо – ненакърнимата свежест на чувството. Денка Илиева е запазила всичко това в себе си, запазила се е за голямата проза, запазила е и нас – от вечните ни страхове. Ето го животът – истинският! И ние нищо друго не можем да сторим, освен да го приемем без колебание, да го благословим и да му се радваме. Нейното писане, нейното вълшебстване, ако щете, е толкова леко, че текстът тече като бърза вода. Разбира се, това може да ни подлъже и ние да преминем през книгата лекокрило, без мисъл – едно ефирно чувство, отразено по повърхността.

Николай Табаков