Закачливи и често дори непочтителни, с рядко съчетание от остроумие и мъдрост, тези афоризми ще изненадат читателите, като им разкрият много самозаблуди, с които те дълго време са живели и с които са свикнали, но никога не са ги осъзнавали.

Всеки афоризъм в тази книга е за своеобразно Прокрустово ложе – ние, човешките същества, изправени пред границите на познанието и нещата, които не можем да наблюдаваме, невидимото и непознатото, с което се сблъскваме ежедневно. Идеите на Талеб, развити в „Черния лебед“, „Надхитрени от случайността“ и „Антикрехкост“ намират тук израз по един неочакван и синтезиран начин.