"Пощенска кутия за приказки" представя дебютната книга на Георги Блажев "Произход на видовете"!

"Произход на видовете"е съставена от 20 хумористични разказа и 10 стихотворения. Книгата осмива модерните "видове" в нашето общество - вегани, хипстери, батки и фолкенщайни.

Георги Блажев е журналист, редактор на "Фермата", "Мастър шеф" и други популярни телевизионни формати. Негови произведения са четени на сцената от Георги Мамалев, Кирил Ефремов, Орлин Павлов, Ники Станоев и др. от любимите лица на литературния проект. Блажев е сред най-популярните автори в литературния проект "Пощенска кутия за приказки". В Свищов обаче си живеят чудесно и без да са чували за него. С излизането на дебютната си книга Георги се надява да покаже на света какво може, но, преди всичко, да си плати изравнителната сметка за парно.

Хвалебствия за автора:

"Ако не носеше чорапогащник през зимата, щях да стана майка на децата му."

Снежина, гадже във 2-ри клас

"Надали има друг човек, у когото Господ, да е събрал толкова талант, колкото у Георги Блажев."

Лидия Блажева
(съвпадението на фамилиите е случайно)

"Лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права"

НАП

Хвалебствия за книгата:

"Страхотни истории, които се четат на един дъх. Баща ми не е умрял напразно."

Бял бор на Витоша

"Готино заглавие. Сам ли го измисли"

Чарлз Дарвин

"Колкото повече се приближавах до последната страница, толкова повече се отдалечавах от първата."

Божинката

"Напиках се от смях. Или просто се напиках. Трудно ми е да преценя."

Дядо Ставри, 92 г.

(Откъс)

Сливи за смет

Всеки ден хиляди български момичета живеят в страх, че джиповете, които получават от дебелите си приятели, са на лизинг. Тази история е посветена на тях.

Като всяко момиче от малък провинциален град Синди, кръстена на баба си Пенка, не беше мечтала да стане стриптийзьорка. Напротив. Бляновете на Синди бяха много по-възвишени: да забременее от единствения бял в „Лудогорец“; да се преместят в София, по възможност – в Драгалевци; да си вземат малко, гейско куче... И най-важното – да гостуват при Гала, за да ѝ разкажат как бракът им се крепи изцяло на свирките и лицемерието, пардон – на търпението и взаимното доверие.
Животът обаче имаше други планове за Синди. Първо, майка ѝ, собствената ѝ майка, ѝ подари енциклопедия. Да, тя, веднага я върна и си изми ръцете с белина, но върху реномето ѝ на обещаваща миска беше нанесен тежък удар. След това Синди реши, че е отлична идея да си купи цици от студения щанд в „Кауфланд“. Циците стояха добре при зимни условия, но през лятото се утаяваха под мишниците. Така, вместо да заприлича на Ясмин Блийт в „Спасители на плажа“, какъвто беше първоначалният ѝ план, Синди напомняше по-скоро на Арнолд Шварценегер в „Конан Разрушителя“.
Но Синди не се предаваше. Направи си руси кичури, защото това винаги помага в трудни моменти, и си взе квартирака в Банишора. А и в крайна сметка какво ѝ трябва на една златотърсачка, за да бъде забелязана – липса на достойнство и уайфай.
Синди дори разработи собствена система, с която да изпъкне пред конкуренцията във фейсбук. Всеки ден шерваше по една песен на Галена; лайкваше по два статуса на Венета Райкова и постваше по четири полуголи снимки, придружени от изречение на английски. Синди не знаеше и бъкел английски, затова просто вземаше произволен текст от Уикипедия и се надяваше, че никой няма да се зачете в написаното. Така се раждаха следните статуси: близък кадър на деколте + „Република Ангола е страна, намираща се в южната част на Централна Африка. Граничи с Намибия на юг, Демократична република Конго на север, Замбия на изток и Атлантическия океан на запад“. Или пък патешка муцунка и игриво намиг¬ване + „Линкълн оказва дълбоко и продължително влияние върху политическите и обществени институции на САЩ. Може би най-съществено е то при поставянето на прецедент за по-голяма централизация на властта във федералното правителство“.
Не след дълго усилията на Синди бяха възнаградени. Собственикът на най-прогресивния стриптийз бар в Дружба „Сливи за смет“ ѝ предложи работа. Местенцето не беше кой знае какво, но поне щеше да ѝ върви осигурителен стаж. Отделно, „Сливи за смет“ ѝ допадаше с честното си отношение към клиентите. Зад основната сцена, върху огромен фототапет, изобразяващ полет на тъжен корморан над притихнала река, с ефирен шрифт беше изписано: „Дa, можете да ебете танцьорките“. Освен това, за да се отвлича вниманието на клиентите от мъжествените лица на момичетата, върху таваните в стаичките за любов бяха монтирани плазми, на които вървяха избрани моменти от изминалия кръг в английската Висша лига.
В началото колежките не приемаха добре Синди. Тя обаче бързо им хвана цаката. Влезе в Гугъл, назубри двайсет сложни думи и ни в клин, ни в ръкав, ги изстрелваше по средата на разговора, с което тотално ги объркваше. Почти винаги засрамен, но и нежелаещ да признае собствената си тъпота, противникът биеше отбой.
Например:
– Синди, дебелакът от пета маса иска да му духаш.
– Шовинизъм! Архипелаг! Валутен борд!
– Добре, де... Разбрах... Аз ще отида.
Или:
– Синди, ти ли ми сви бакшиша, ма, боклук?
– Цитоплазма! Суверенитет! Зигота!
– Ааа... ще погледна в дънките. Мерси.
Съвсем скоро целият персонал беше твърдо убеден, че си има работа с някаква всемогъща вещица, която е по-добре да не предизвиква.
„Сливи за смет“ не можеше да се похвали с отбрана клиентела. Идваха предимно футболни хулигани, които, в отсъствието на официални мачове на националния отбор, имаха нужда просто да застанат пред голите момичета и да им покрещят: „Курви сте! Курви сте! Курви сте!“. После мятаха 10-15 бомбички, изкъртваха едно-две сепарета, извикваха „Кур за Боби“ и си плащаха като пичове за автентичното преживяване. От време на време се мяркаше и някой ученик, спестил пари от закуски и наркотици, и това беше.
Междувременно всяка заблудена пишка, осурвакала Синди, каляваше волята ѝ. Някъде там седеше и я чакаше дебел човек по анцуг с много пари, който беше преебал други дебели хора с анцузи и по-малко пари. „Само богатият мъж не си гълта шкембето в компанията на красива жена“, напомни си Синди и се усмихна. После затвори очи и промълви: „Цитоплазма, суверенитет, зигота. Цитоплазма, суверенитет, зигота“.