Процъфтяването – максималното изживявано ниво на психично благополучие – не е самоцел. Неговият смисъл е в осигуряване и поддържане на баланс между вътрешните желания и възможностите, които осигурява средата с цел оптимално функциониране. Постигането му е индивидуално в зависимост от субективните очаквания, цели и ценности, но във всички случаи остава в рамката на общи тенденции.

Предложените пътища към процъфтяване са изведени на базата на резултати от изследвания и очертават общата насока на стимулиране на изграждането на проактивно изпреварващо поведение, което да осигурява необходимите ресурси за намирането на решения, изграждане на активна нагласа за себерефлексия в когнитивен, емоционален и поведенчески аспект и отчитане на обективните възможности и разширяване на арсенала с механизми за гъвкавост в избора на най-адаптивните за конкретната ситуация стратегии за справяне.