Принципът на вътрешното убеждение в българския наказателен процес е разгледан като принцип, установяващ метод за оценка на доказателствата и доказателствените средства. Той е изяснен не през призмата на убеждението, какъвто е до сега подходът в теорията, а през призмата на оценката на доказателствените материали – нейните основни характеристики и съдържание. Акцентът е поставен върху това коя част от оценката се прави по вътрешно убеждение от компетентния орган, без той да прилага законови правила, и коя част се състои в прилагане на закона, т.е. в решаването на правни въпроси, което не става по вътрешно убеждение, а въз основа на правни знания и умения. В монографията е отделено място на понятието за стандарт на доказване, както и на мотивите на съдебните актове, доколкото именно в тях вътрешното убеждение намира външен, обективен израз.