Джордж Макдоналд (1824–1905) е шотландски белетрист и поет, един от бащите на фентъзи жанра. Неговите приказни романи са любими на няколко поколения деца и са оказали голямо влияние върху редица други писатели, сред които Луис Карол, К. С. Луис, Дж. Р. Р. Толкин, Л. Франк Баум, Маделин Ленгъл, Питър Бийгъл, Т. Х. Уайт, Едит Несбит, Марк Твен, Нийл Геймън и Урсула Ле Гуин. 

„Принцесата и гоблинът“ – най-известният му роман – вдъхновява не само К. С. Луис да напише „Хрониките на Нарния“, но и Толкин да създаде „Хобит“. Самият Толкин признава, че образите на гоблините в „Хобит“ са базирани до голяма степен на тези в книгата на Макдоналд. 

Публикуван за пръв път през далечната 1872 г., днес прочутият роман има над 500 различни издания и няколко адаптации за сцена, телевизия и кино. Той разказва историята на малката принцеса Айрини и нейния приятел Кърди, които се впускат в опасни приключения, за да попречат на гоблините да завладеят земите на хората. Но страховитите обитатели на пещерите под кралството са многобройни и коварни, а Кърди и Айрини разполагат само със смелостта си и с един вълшебен пръстен. Ще успеят ли храбрите деца да осуетят плановете им, преди да е станало късно?

Една неостаряваща история за вечната борба между доброто и злото, подходяща, както казва авторът, „за всеки, който се чувства като дете, независимо дали е на пет, или на седемдесет и пет“. И действително – също като „Хрониките на Нарния“, тази привидно детска книга носи дълбока символика. Тя не само възпитава в християнските ценности, но ни убеждава в съществуването на духовния свят и в силата на вярата.

Никога не съм криел факта, че считам Макдоналд за свой учител – във всичките си книги цитирам негови произведения.

К. С. Луис

„Принцесата и гоблинът“ е книга, която промени цялото ми съществуване.

Г. К. Честъртън

Една от най-необичайните и обсебващи приказки.

Гардиън