Трябва не само да се припомнят някои неоспорими исторически положения, но и да се направи равносметка на днешните трудове и на новаторските предложения, внедрени в работата на психоаналитиците в полето на аутизма. Тази е двойствената задача, която са си поставили авторите на тази книга, която, обратно на защитна реч в името на своята кауза, припомня и някои научни грешки, допуснати от психоаналитиците, грешки, от които повечето от тях са извадили поука.

Научният подход във всички дисциплини действа не иначе, а по следния начин: напредък на познанието чрез преодоляване на грешките в съжденията и отхвърляне на хипотезите, признати за погрешни. Независимо дали читателят принадлежи на широката публика, медиите или политическия свят, целта на този труд е да му представи ясно състоятелността на днешната работа на психоаналитиците и необходимостта от вземането ѝ под внимание в интерес както на аутистите, така и на техните семейства.