„Имало едно време, в едно царство, през девет планини в десета, през девет земи в десета…“

С тези познати думи започва „Приказка в приказката“ на известния турски писател Ахмет Юмит – книга, в която пет приказки се преплитат и една води към друга, а героите постепенно разкриват своите истории, слабости и тайни. В центъра на повествованието са султанът и неговият везир. Султанът е обичан от народа си и искрено желае неговото щастие, но има един сериозен недостатък – обича да бъде хвален и лесно вярва на ласкателите си. Везирът решава да му покаже, че светът е много по-голям от собственото му самодоволство, и го повежда на пътешествие. Така започват историите на Шапкаря, Мюезина, Ковача, Златаря и Слепеца – пет съдби, които постепенно се оказват свързани.

Ахмет Юмит съчетава характерните особености на източната приказна традиция с по-сложна, многопластова структура, напомняща за криминалния роман. Любопитството, тайната и очакването „какво ще се случи по-нататък“ държат читателя в напрежение, а всяка следваща история отваря врата към нова. Но зад приказния свят стоят съвсем реални човешки слабости – гордост, алчност, завист, неблагодарност, прекомерно самочувствие и неспособност човек да види собствените си грешки. И затова книгата може да бъде прочетена както от деца, така и от възрастни: малките читатели ще открият в нея приключения, загадки и необикновени герои, а големите – познати човешки характери и житейски уроци. Особено интересно е, че тези приказки са свързани с детството на самия автор. Ахмет Юмит разказва, че ги е слушал от майка си, която на свой ред ги е чула като дете от разказвач на приказки. Години по-късно, когато се връща в бащиния си дом в Газиантеп, майка му отново му ги разказва и така забравените приказки се връщат в паметта му.