Тази книга е много лична. Тя е за моите приятели писателки и писатели. На тях се изповядвам и очаквам да ми се доверят. С всички, чиито имена и книги са споменати тук, сме приятели. Защо съм избрал точно тях? Първо, защото с нещо са ме предизвикали да им се възхитя. И второ, защото литературата, която са създали, има стойност по-висока от злободневната или от тяхната лична оценка.
Тази книга е продължение на литературните есета, поместени в „Литература на края на света“ (Лексикон, 2017). Оттогава минаха три години, излязоха нови книги, сдобих се с нови приятелства. „Краят на света“ обаче остана там, където беше. В провинцията, която се самовеличае. В локалното, което се самоотрича. В местното, което се самоизяжда. В посредственото, което се самонаграждава. В мъжкарското, което се самонадува.
И все пак… Езикът, който ни обединява, не емигрира. Чрез неговите носители светът протяга ръка, строи мост за връзка. За спасение. В езика сме заедно – помежду си и със света. Когато спонтанно съставих съдържанието на тази книга, осъзнах с изненада, че в него без предварителен замисъл съм заложил идеята за връзката на българската проза със света. Чрез авторите, всички без един живели по света.

- Златко Ангелов

Златко Ангелов (р. 1946, Варна) е лекар и магистър по медицинска социология. Преподава в Медицинската академия, работи като преводач, журналист и писател на медицински текстове. Напуска България през 1992 г. Живее в Канада в продължение на 7 години, прекарва 14 години в Айова, САЩ и 1 година в Сан Себастиян, понастоящем живее със съпругата си в Саутхамптън, Англия. Автор е на мемоарната книга Communism and the Remorse of an Innocent Victimizer (College Station – Texas A&M University Press, 2002), българско издание: „Комунизмът и угризенията на един по неволя виновник“ (Ангобой, С., 2002), както и на сборника с новели „Еротични спомени“ (Сиела, С., 2012), сборника с разкази „Любов на Boogie Street“ (Скалино, С., 2013) и есеистичната книга „Неизбежна проза“ (дигитално издание: Екстаз, Берлин, 2014). Петте есета, отпечатани в „Съвременник“ между 2007 и 2014, съставят корпуса на книгата „Моята Америка“ (Ерго, 2015). През 2017 издателство „Лексикон.бг“ публикува сборника с литературни есета „Литература на края на света“. След приключване на професионалната си кариера (септември 2013), през която е бил преподавател по анатомия, лекар, журналист и социолог, е изцяло отдаден на писателските си проекти. От 2011 до 2018 работи върху ръкописа на роман за живота на семейство през времето от 60-те години на миналия век до 20-те години на 21 век: „Хотелът на спомените“ излиза през 2020 (Знаци, 2020). От 2018 Златко води рубриката „Прочетено за вас“ в сайта за човешки права Маргиналия.бг, където публикува месечни отзиви за книги и автори.