Берлин, есента на 2007 г.
Тук разстоянията не са големи, дори може да се каже, че са изтрити. Големи са пространствата, които никой не напуска завинаги. Релсите на високата железница над главата на чудовището от Нолендорфплац са лостът, който е в състояние да обърне света. Една жилищна общност на петима млади хора, случайно събрали се в средата на 80-те години в Западен Берлин, продължава да съществува – ако не в продължението на прекъснатите разговори, то върху лентата на една видеокасета.

„Презапис или Другият куфар в Берлин“ не просто съчетава в себе си фикционален разказ, пътеписни и есеистични фрагменти, но и непрекъснато превключва между различните повествователни начала и роли. Книгата изглежда неизчерпаема във възможностите си да открива и инсценира възможни подобия и сходства, да ситуира повторения, да облича контурите на градските палимпсести в почти бароково изобилно разказване и в същото време да затяга възлите на повествованието.