В това животоописание е целият истински Николай Хайтов: ученолюбив, любопитен, енергичен, работлив, амбициозен, винаги нащрек, отворен към хората, но готов да отвърне на всяко нечестно предизвикателство; малко наивен, понякога стеснителен, много чистосърдечен, верен приятел, грижовен баща, избухлив, с широки пръсти, милостив, опора за всеки изпаднал в нужда, със силно чувство за обществен дълг и отговорност, истински, неукротим родолюбец, талантлив писател и публицист и болезнено честолюбив...

Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков, за рисувача на Шопско Елин Пелин, за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир, съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков. Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер.
Хайтов принадлежи към съвременното поколение писатели народоведи. И както е жив в моралните си помисли, така не обича и реториката, и театралността в отношението към народа. От всичко това се излъчва човешкият чар и на художественото му творчество, и на цялостното му дело.
Панталей Зарев