Тревога преминава през сърцата

като пустинен суховей.

И ето, оживяли времената

при теб ме връщат, Галилей.



...Пред оня страшен съд уж бил си казал,

че все пак, тя си се върти.

Едва ли! – Тази всеизвестна фраза

не би сглупил да кажеш ти.

Излишно е било! – Той, съдията

е знаел сам, че се върти.

Но много му е трябвала лъжата,

та своя храм да защити.



Така се е родил под небесата

поредният човешки срам.

...Защото никоя лъжа пресвята

не е спасила никой храм!