Поезията е инстинкт за неприспособимост.
Георги Рупчев

Новото попълнение в лиричната серия на издателство "Изток-Запад" Световни поети е сборник с избрани стихове и поеми от поета и преводач Георги Рупчев. 

ПРЕВЪРТАНЕ НА СВЕТОВЕТЕ  

Тя продължава до ръба на огледалото
и там се отразява и изчезва.
Из стаята той често ще е обикалял
и е разтребвал безполезно,
въртял се е на празни обороти грамофона му,
светът се е въртял като изтъркана мелодия,
стопанинът понякога излизал на балкона
и гледал от дванайсетия етаж надолу,
тиктакал е будилникът, кафето е възвирало
и вятърът е ровел в разтворените страници,
небето сменяло боите си, а той е сменял ризите,
играел с котарака, в съня си се е стряскал.
И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил,
седейки във креслото си, е слушал радио
и гледал как мъглата от Витоша се спуща,
а виното на малки глътки му се е услаждало...  

Това е стаята, леглото е приготвено. Отвъд стената
мълчи градът, а също и безкрая.
Мълчание, което е забравил в бързината
напусналият наемател.

Поезията на Георги Рупчев наситена с драматизъм и трагизъм. Основно място в нея е отредено на духовната същност на човека, неговия вътрешен свят и сблъсък с реалността.

Както пише Едвин Сугарев, поезията му „не е игра със словото, а използването му като градиво за изграждане на един накърним вътрешен свят“. Самият лирически герой преживява ограничеността и бездарието на социума като лично страдание. Сърцевината на духовната същност на човека е едновременно неуязвима и безнадеждно обречена от външния свят. Стиховете на Георги Рупчев не могат да бъдат разказани, те трябва да бъдат почувствани и преживяни.

"Превъртане на световете" е силна, дълбока и разтърсваща стихосбирка, която е безценно попълнение към библиотеката на всички ценители на стойностната поезия.

♦  ♦  ♦

Георги Рупчев е роден на 02 септември 1957 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет. 

Автор е на стихосбирките Уморени от чудото, Смяна на нощната стража, Силните на нощта, сборната Зоната, поемата Смъртта на Тибалт и др.
Носител е на множество награди, сред които Наградата за поезия „Димчо Дебелянов“ (1980),  "Южна пролет", Приз на Съюза на българските писатели за 1992 г. и награда "Хр. Г. Данов" (2001 г.), която му е присъдена посмъртно.

Поезията му е превеждана на английски, френски, немски, италиански, испански, унгарски, чешки, гръцки. Самият той е талантлив преводач претворил на български творчеството на автори като Уилям Такъри, Т.С.Елиът, Анна Ахматова, Йосиф Бродски, Николай Гумильов, Джон Ленън и др. 

Умира в София на 28 ноември 2001 г.