Всяка преломна епоха ражда своите гении. Данте, „последният поет на Средновековието и заедно с това първият поет на новото време“, е сред големите ренесансови умове, чийто предтеча е самият той. Неговата „Божествена комедия“ е енциклопедия не само на тогавашния италиански живот, но в известен смисъл и на античния свят, авторът населява своята преизподня с душите на най-известните исторически лица и митически герои от древността.

Величието на „Божествена комедия“ е в палещия дъх на живота, с който ни облъхват страниците ѝ. Обаянието на Данте – непримирим в любовта и омразата, горещо пристрастен, гневен и категоричен – като личност и творец, е огромно. Това е обаянието на великия поет и безукорния човек, за когото служенето на народа и Отечеството е върховен дълг и смисъл на творческа самоизява.