Книгата „Прехвърляне на спорно право“ представлява първото монографично изследване на института на прехвърляне на спорно право в българската процесуална литература. В нея са разгледани основните аспекти на това правно явление и са анализирани и дискутирани поддържаните в теорията и в съдебната практика становища. Изложението обхваща фундаменталните за материята въпроси, свързани с предмета на делото и процесуалната легитимация на праводателя след прехвърляне на спорното право, неговото приложно поле, възможностите за участие на приобретателя в делото, особеностите в исковата защита и санкция и други.

Достигнат е изводът, че избраният от българския законодател модел делото да продължи с участието на праводателя не е по-лош от алтернативния, който предвижда заместване на праводателя от прехвърлителя, особено като се вземе предвид съвременната динамика на гражданския и търговския оборот, при която е възможно правото да смени своя титуляр повече от един път в рамките на едно исково производство. Същевременно е прието, че има необходимост от чувствителна промяна в начина на тълкуване и прилагане на уредбата и в тази насока са направени конкретни предложения.