Прегърни ме, любов, прегърни ме…
Като призраци в топлия мрак
бродят сенки без глас и без име –
от душа на приятел и враг…

Всяка грабва парче от сърцето…
Но преди да потъне в нощта,
ще остави на мястото цвете
или белег от нож и сълза…

От цветя и от белези бавно
ще си правя отново сърце…
Ще се смея и страдам по равно
и отново ще бъда дете…

Прегърни ме, любов, прегърни ме…
Този приказен миг запомни
и когато си легна завинаги
под земята, след мен остани…