Преди да падне нощта е последният роман на Рейналдо Аренас. Той излиза посмъртно и нарежда автора си сред най-значимите имена в латино-американската проза.

Заглавието на книгата е натоварено със смисъл – Аренас я започва в Куба и единственото място, където може да пише, е паркът. Докато има дневна светлина, той работи, криейки се от полицията и в постоянен страх от мрака, който ще настъпи, ако бъде заловен. В Ню Йорк, където Аренас довършва романа, заглавието придобива метафоричен смисъл – писането се превръща в надпревара със смъртта. (Аренас умира на 47 години от СПИН.) Посмъртно творчество му е преиздадено на испански, преведено е на множество езици, и името на Аренас се превръща в символ на съпротивата срещу тоталитаризма.

Още като млад мъж Аренас се превръща в троен враг на режима заради безкомпромисните си политически и естетически възгледи и заради хомосексуалността си. Като враг на революцията той е изпратен в затвора “Ел Моро”, където лежат рецидивисти, убийци и изнасилвачи.

По-късно писателят Оскар Р. Оргалес пише: Рейналдо съзнаваше ясно, че животът е тук и сега, че е само един повей. Той живееше със съдбовната склонност да се озовава на погрешното място в погрешното време.

В Преди да падне нощта Аренас описва живота си от мизерното детство на село и краткото юношеско увлечение по бунта на Кастро. С характерна карибска чувственост Аренас описва многобройните си еротични завоевания и говори за “стотиците, ако не и хиляди” момчета, минали през леглото му. Тези епизоди се редуват с разкази за опитите му да скрие записките си и за това как му се налага да пренаписва ръкописите, конфискувани от тайната полиция (връх на материалния и творчески просперитет в Куба по това време е притежаването на пишеща машина). 

Без да е политическа книга, Преди да падне нощта казва много за революцията, за цената на свободата и правото да си автор на живота си.

В рецензията си за романа Марио Варгас Льоса пише: Това е едно от най-вълнуващите свидетелства написано на нашия език за потисничеството и бунта.

Преводът е дело на Стоян Йорданов.

♦  ♦  ♦

Рейналдо Аренас е роден през 1943 г. в провинция Ориенте, Куба. През 1963 г. се премества в Хавана, където учи философия и литература в университета, но не завършва. Работи в Националната бибилиотека, Кубинският институт на книгата и като журналист и редактор в литературно списание. 
Първият му роман Селестино преди зазоряване излиза през 1967 г.
Откритата му сексуалност постепенно се превръща в проблем. Книгите му не се печата, през 1973 г. е изпратен в затвора по обвинения в "идеологически отклонения" и издаване на творби в чужбина без официално разрешение. Освободен е през 1976-а и успява да напусна Куба заедно с 120 000 кубинци по време на масовото изселване през 1980-а.
В Америка живее в нищета, но продължава да пише. Разболява се от СПИН и слага край на живота си на 7 декември 1990 г. Оставя в наследство десет романа, десетки политически и литературни есета, пиеси и кратки и разказ, както и стотитна стихотворения.

В прощалното му писмо пише: 

Призивът ми не е вопъл на поражението, а на борбата и надеждата. Куба ще бъде свободна. Аз вече съм.