Разкази за война и страст.

След три книги на български език, изключителният американско-канадски писател с хърватски произход Йосип Новакович се завръща с още по-въздействащи разкази, спечелили му номинация за Man Booker.

Тези трагикомични разкази очертават една различна и пленителна карта на балканското, в която родината е разказана през части на тялото. В „Ребра“ хърватска вдовица прибягва до отчаяни средства, за да спаси сина си от армията. В „Пурпурно сърце“ укрил се от военна служба мъж чака за трансплантация, но хърватски генерал открадва сърцето за себе си. В „Жлъч(ка)“ емигрирала в САЩ босненка не може да избяга от спомените си за родината.

Детската невинност се изпарява с пушечния дим, сластта измества любовта, а радостта от оцеляването взема връх над всички други житейски удоволствия. Най-доброто, написано от хърватския писател Йосип Новакович, сборникът боде с жилото на истината, разсмива с непринуденост и търси помирение с миналото.

Дванайсетте разказа имат за фон войната, но предателствата в тях са свързани не толкова с измяна във военния смисъл на думата, колкото с едно усещане за съмнение и несигурност. Съмнение, което е загнездено в героите, но се пренася и върху читателя.

Героите на Новакович непрекъснато се питат: „Кой го направи? На кого да вярвам?“. Наред с това читателят любопитства да узнае развръзката. Понякога неясното и съмненията пораждат хумор, благодарение на който и най-трагичната ситуация се преглъща по-леко. „Сега вече има много нови марки – словенски, хърватски, а скоро ще има и македонски, и босненски. Прекрасни времена настават за нас, филателистите, не мислиш ли?“, пита един от героите в разказа „Съседи“.

Някои от героите не са съвсем сигурни кой е човекът, когото обичат, и съмнението им е именно в това. Други се питат дали не наближава краят им. Съмненията обаче също могат да бъдат своеобразно предателство.

♦  ♦  ♦

Йосип Новакович е роден през 1956 г. в Дарувар, бивша Югославия, днес на територията на Република Хърватска. Когато е на двайсет, Новакович емигрира в САЩ, за да избегне военна служба. В Америка продължава образованието си – в Нови Сад е следвал медицина – занимава се с психология и теология, а след това и с творческо писане в Йейл. От 2009 г. живее в Монреал и има канадско гражданство. Преподава творческо писане в Конкордия. Автор е на няколко сборника с разкази, като освен „Предателства“, на български е преведен и „Жълтък“. Романът му „Денят на лъжците“ (2004) получава широко международно признание. Сред творбите му има и сборници с есета, както и две книги за творческо писане – също преведени у нас.

Елка Виденова е преводач от и на английски език. Наред с хилядите страници юридически и технически текстове, превежда художествена литература и публицистика, наръчници по икономика и книги за деца. Сред авторите, чиито творби е превеждала, се нареждат Джон Ъпдайк, Гор Видал, Малкълм Гладуел, Джошуа Ферис, Рам Чаран, Стефани Майер, Сара Дюнант. Освен преводач, Елка е работила дълги години като преподавател и методист по английски език, ръководила е центрове за чуждоезиково обучение и е обучавала преподаватели.