Монографията има за цел да разгледа механизмите, средствата и институциите, чрез които се осъществява пропагандата в българското кино (в частност игралното) в България. Това е първо по рода си изследване, което без да претендира за изчерпателност по темата, се опитва да разгледа процесите на киното в България от гледна точка на идеологическия и пропаганден канон по времето на неговия социалистически период.

В предишната книга „(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948–1989)”, бяха изследвани механизмите за контрол и цензура над родната кинематография. Настоящата работа продължава посоката, като разширява темата с опит за надграждане – как киното е използвано като средство за разпространение и налагане на идеологическите норми на властта с цел манипулация.

Монографията се фокусира върху водещите институции и основни механизми, които се използват за прокарване на комунистическата идеология със средствата не само на игралните филми, но и другите страни на държавната филмова индустрия в страната, като показ и разпространение. Дадени са конкретни примери с поръчкови филми и филмови програми, които се превръщат в еманация и ярък пример за използването на игралното кино като инструмент за налагане на конкретна политика. Такива са програмата „1300 години България“ или филмът „Време разделно“. В края на текста е разгледан и огледален пример как киното се противопоставя на пропагандата с филма „Дишай“, като въз основа на документи е представена цялата хронология от създаването на филма до неговия нелегален (без санкция от властта) показ.

Монографията на д-р Деян Статулов представлява безспорен интерес както за кинообщността и студентите по кино, така и за читатели с определен интерес към близкото ни минало. Още повече, че напоследък се забелязва умишлен уклон към идеализация на този мрачен период за всяко духовно битие в родината ни. Текстът е написан строго научно и безпристрастно.

Проф. Михаил Мелтев

Деян Статулов е доктор по кинознание и главен асистент в Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките (БАН). Има над 300 публикации в областта на филмовата история и критика (изследвания, рецензии, интервюта и др.). Като професионална реализация е бил сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати, главен редактор на фестивалния вестник на „Международен София Филм Фест“ и „Златна роза“, както и програмен директор на „Дом на киното“ в София (2013–2015). Хоноруван преподавател е във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски“, магистърска програма „Продуцентство и креативна индустрия“. Преподавател по история на киното в театрален колеж „Любен Гройс“. Съсценарист е на телевизионното предаване за кино „Като на кино“ (bTV Cinema) и филмов наблюдател на предаването „Преди обед“ (bTV). През 2022 г. получава наградата на СБФД „Васил Гендов“ за оперативна критика.