Има нещо в мирозданието, над което времето няма власт: това е човеш­кото сърце. Всичко останало се изтощава, износва се: способностите отслабват, силите ни изоставят, паметта се притъпява, но сърцето остава не­изменно, то не бива да загуби способността си за любов, то трябва винаги да остава широко отворено за всичко високо и прекрасно, за всяка нужда, за всяка мъка. Сърцето човешко е растение, което не загива от бурята и лошото време, но зеленее и цъфти даже сред мразовитите снежни дни. 

През 1909 година с разрешение на духовната цензура е издаден „Дневник на православния свещеник”. Той е живял през 19 век, но името му не е упоменато. Дневникът съдържал тълкувания на библейски цитати. Тази книга била любима на последната руска императрица Александра Фьодоровна, тя не се разделяла с нея до края на дните си.

Дневникът е преиздаден в първоначалния си вариант, едва в началото на 90-те години на 20 век от руското православно издателство „Лестница”. Дневникът съдържа 365 тълкования на библейски фрази, колкото са дните в годината. Това е календар - дневник, в който библейските мисли са изтълкувани в съвременен вариант. Мислите помагат на хората, да станат по-добри, по-толерантни и по-мъдри.