Още от древността човекът влиза в лабиринта с нишка в ръката – нишката на Ариадна, обещанието, че и от най-заплетената ситуация в света има път навън. Правото и литературата държат двата края на същата нишка. Законът я опъва в мяра, ред и посока, а разказът я оставя да криволичи подир човека – през неговите лутания, вина и надежда. Червената нишка на тази корица тръгва като равни бодове, спомен за времето, когато делата още се прошиваха с конец, и се разплита в свободната линия на историята – там, където нормата среща живота.

Настоящият сборник събира изследванията на седемнадесет докторанти и техния преподавател в едно общо търсене – какво се случва, когато правото чете литература и когато литературата изпитва правото. През „Процесът” на Кафка и литературния мит за Европа, през „Трима другари” на Ремарк, през Бай Ганьо пред Търговския закон и дори през вещноправния статут на една хижа в магически свят, авторите показват, че литературата не е украшение на юридическата мисъл, а неин критичен съюзник. Пространство, в което законът се изпитва в гранични ситуации, а справедливостта се мисли отвъд буквата на нормата. Защото разказът придава душа на нормата, а нормата – структура и граници на разказа. И защото, ако законът има нужда от тълкуване, то обществото има нужда от въображение.

Тази книга е една покана към юриста, към хуманитариста и към всеки внимателен наблюдател на обществения живот – хванете конеца и проследете накъде води.