Девет истории от Индия. Девет цвята с девет различни емоции. Страх, смелост, любов, състрадание, възмущение, гняв, изумление, радост, покой. Не е никак странно, че в хинди и санскрит думите за „цвят” и „емоция” имат общ корен. Емоциите са цветове, които красят душата. И досущ като цветни боички те са нетрайни и лепкави, прикриващи истинската ни същност. Какво е лицето по време на празника Холи – то е неразпознаваемо. Толкова оцапано в багри, че е невъзможно да откроиш истинските му черти. Така и опознаването на Индия и щастието, което произтича от това, са свързани със способността ни да възприемем всичките ѝ цветове едновременно, да я видим оцапана в багри, а накрая и в цвета, който няма цвят.

Разказът е висш пилотаж в прозата, защото в него щрихът е особено важен. Ели и Ники са намерили този щрих във всяка от историите, което прави внушенията им живи и убедителни.
"Прах от нозете" осветява знакови пунктове от психологията на днешния индиец.
Христо Карастоянов

Радостно е, че в едно десетилетие, в което е много популярна прозата от индийски автори, които пишат за Индия през перспективата на чуждото, в българската литература се появяват разкази, които преобръщат призмата и дават своя прочит на това „как се случват нещата в Индия.
Амелия Личева

Деветте истории в книгата „Прах от нозете” ми приличат на девет моментни снимки на Индия, направени с различен цветен филтър. Носят специална атмосфера, карат ме да се вгледам в тях, да открия детайлите, за да науча нещо ново, да дофантазирам историята. Авторите с лекота задават ритъма на пътешествието и карат читателя да отвори сърцето си, да се отърве от очакванията и да приема и опознава един далечен свят без да го съди. Ако обичате полуизмислени – полуистински истории, простички и увлекателни, то „Прах от нозете” е и за вас.
Иванка Могилска