Наречена „една от най-добрите книги за човешкото общуване, писани някога“ и вечен бестселър, „Прагматика на човешките отношения“ е в основата на голяма част от съвременните изследвания на междуличностното общуване, но освен това полага основите на контекстуално базираните подходи към психотерапията.

Авторите представят простата, но радикална идея, че проблемите в живота често възникват от проблеми в общуването, а не от някакви дълбоки психични разстройства, и подкрепят концептуалните си изследвания с отделни случаи и известни литературни примери. Написана с чувство за хумор и за разнообразна читателска аудитория, тази книга идентифицира простите свойства и аксиоми на човешкото общуване и демонстрира, че всяко общуване в действителност е функция на своя контекст.

Сред представените теми в тази широкообхватна книга са: произходът на общуването; идеята, че цялото поведение е общуване; метакомуникацията; свойствата на откритата система; семейството като комуникационна система; природата на парадокса в психотерапията; екзистенциализмът и човешкото общуване.

♦  ♦  ♦

Пол Вацлавик (1921–2007) е австрийско-американски семеен терапевт, психолог, теоретик на комуникацията и философ. Като теоретик на комуникацията и радикалния конструктивизъм той пише в областта на семейната терапия и общата психотерапия. Ватцлавик вярва, че хората страдат, опитвайки се да поправят емоционалните си проблеми. Бил е една от най-влиятелните фигури в Института за психични изследвания и е живял и работил в Пало Алто, Калифорния. 

Джанет Хелмик Бивин Бавелас (родена на 12 февруари 1940 г.) е канадски психолог и професор. Заедно с Пол Вацлавик и Дон Джаксън тя е съавтор на книгата "Прагматика на човешките отношения". В нея основните изводи на междуличностната комуникация са обобщени в пет метакогнитивни аксиоми. Завършва университета в Станфорд през 1961 г. с бакалавърска степен по психология. През 1968 г. завършва и магистърска степен по комуникационни изследвания, а през 1970 защитава докторска дисертация. 

Доналд де Авила "Дон" Джаксън (1920–1968) е американски психиатър, известен най-вече с пионерската си работа в семейната психотерапия. От 1953 до 1962 г. работи с Грегъри Бейтсън, Джон Уайкленд и Уилям Фрай, развивайки областта на семейната терапия, кратката терапия, теорията на системите и комуникационната теория. Един от резултатите от това изследване е развитието на теорията на двойното свързване в шизофренията. През 1958 г. основава Института за психични изследвания в Пало Алто, Калифорния, и е първият му директор.