От столетия насам традиционната психология се интересува от изучаването на човешкото поведение. За съжаление вниманието ѝ е насочено предимно към негативната му страна. Мартин Селигман формулира идеята за така наречената позитивна психология през 90-те години на ХХ век. Тъй като новото научно направление съсредоточава изследванията си върху силните страни на човека и неговия потенциал, които са в основата на разцвета и благоденствието ни като индивиди, общности и нации, то се схваща като наука за щастието.

Опирайки се на задълбочените си академични знания, Меги Беловска споделя и личния си опит в практикуването на позитивните дейности, заредени с потенциала да увеличават положителните емоции в битието ни: оптимизъм, благодарност, състрадание, доброжелателност, любов.