Книгата съдържа стихотворения от колосалната творба на Юнус Емре „Диван“ и откъси от „Книга със съвети“, които дават представа за мъдростта, хуманизма и божествените прозрения на поета. Юнус Емре е един от най-величавите колоси на странстващите народни поети в Османската империя. Живял е, творил е и е проповядвал житейски истини и древни мъдрости в края на 13 и началото на 14 век сред народите, населявали Анадола, но стиховете му са останали популярни и обичани и до ден днешен.

Над тях ридаят майките злочести

Нима човек до дъно не пропада,
щом може и скалата да се срине.
Нима любов не чезне до забрава,
щом другият сърцето ни разбива.

Обича ли човек, пламти душата.
Светът под нас обаче се проваля -
душата на човека си е отлетяла.
Такава мъка само обич изцелява.

Щом някого ашък Юнус обиква,
нима със обич няма да отвърнат?
Щом Любовта ни спастря живи,
нима Смъртта не бива смъртна?

Зад зъберите зли и недостъпни
щом Слънцето за миг прилегне,
нима нощта от свода необятен
искри сияйни няма да посипне?
Нима за нас това ще бъде чудо?

Познаваш ли човека ти какво е?
Познаваш ли и любовта защо е?
Ще дойде и за теб Покоят Вечен.
Ти знаеш ли окаян плач какво е?

Приятел бил, но враг ти станал.
Човек обичаш - роза разцъфтява.
Приятел ако има - за тебе плаче.
Познаваш ли човека ти какво е?

Настава ден, Земята огладнява,
тела човешки на храна ? стават.
За тях ридаят майки съкрушени
и разум губят, падат, полудяват.
И аз, Юнус Емре, за тях ридая,
не секват и сълзите, все се леят...
Безбожник идва - смее се и пее!