Преслава Виденова наблюдава света с неотстъпчива, но деликатна сдържаност. Поезията й фиксира тревожността, хладината, отказът от сантименти, характерни за съвремието ни, но едновременно с това издирва съкровеното и меко подсказва - трудно е "да мълчиш така безукорно, че да не можеш да се оправдаеш пред самия себе си." Прочетете тази книга! И когато пише, Преслава Виденова удържа в себе си - скрито и безпощадно - етичните императиви, без които човешкото ни съществуване не би било възможно.

– Ина Иванова