Тази книга е уникален документ, писан от високообразования Приск. Императорът на Източната римска империя Теодосий I изпраща през 448 в Панония, в столицата на Атила, приятеля на Приск Максимин. Приск заминава заедно с него като секретар и съветник на пратеничеството. В единствения запазен до нас разказ на този свидетел, разговарял с Атила и с неговите пълководци, виждаме будно око и любопитен поглед. Разказът му е изпълнен с подробности, показващи високоорганизирана държавна структура, нрави и обичаи, разпознаваеми и днес в българските и славянските народи.

Именникът на българските владетели посочва Ирник от рода Дуло като един от владетелите на българската държава. Но Ирник е син на Атила. Само това би било достатъчно да изучаваме историята на европейските хуни като българска история. Но има и много други причини. Всички стари автори сочат, че българите произхождат от мирмидоните, от които е и Ахил, че са хунски народ, който по-късно под имената на утигури, кутригури или котраги е гръбнакът на армиите на Атила, на аварския кан Боян, на Заберган, на Велика България. Старите автори наричат даже и войските на Крум и Симеон хунски войски.