Точно в 24,00 присъдата е изпълнена.

Поетът в мен слага точка на поемата.

Последните редове са написани без редакция:

Да – истина е – за ръка

в оная нощ изведох я от себе си.

В свещените земи на паметта

край църквата на плачеща върба

убих я

с поглед.

Но не я погребах.

Край. Теа е мъртва, мъртва, мъртва.

Не си спомням лицето й, не чувам гласа й, не откривам мириса й. Коя, по дяволите, беше Теа?

Аз съм свободен! Свободен съм!

Някой ще ми каже ли?

Свободен ли съм?

Портрет на поета като млад е третият роман на Недялко Славов след Фаустино и Вертиго, който ни връща в една привидно отминала епоха, когато изящното бе вредно, а духовното – насила пъхано в калъпа на чужди нам практики. Тази книга е болезнена гротеска за кривите огледала на нашата младост, в които се отразяваха мечтите и любовите ни. Тя е и своеобразно отмъщение за смазваните ни, но все пак оцелели чувства. Написан с покъртителен поетичен език – разсмиващ до сълзи и тъжен до смях, романът е последната картина от триптиха на Славов, нямащ аналог в родната ни литература.

Eмил Андреев