Дебютната стихосбирка на Николай Динев, наречена „Портрет на незримото“ всъщност е… прецедент, защото е едновременно и дебют в литературата, и много близо до съвършенството на класическия стих. Да, това е възможно, но единствено когато талантът е необясним, неочакван, непреднамерен и… безспорен. Поезия, повлияна от неизлечимите следи на Яворов и Дебелянов в българската литература. Изящна и красива като чертите на незримото, онова, което виждаме със сърцето си. И онова, чийто портрет би могъл да се нарисува единствено с думи, а съвършенството му – усетено само в междуредията. Поезия, невъзможна за пропускане.

Ива Спиридонова, редактор