Драги читателю,

В ръцете си държиш том първи на книгата на Г. С. Раковски „Показалец“.

Размишленията на Раковски, как да се събуди народа ни и на научна основа да се възстанови неговата история, описание на бит, нрави, обичаи, култура, занаяти и обществено устройство го водят до създаване на нещо, което днес бихме нарекли конспект, методика или програма на едно всенародно научно изследване. В този конспект чрез ключови думи, изречения и кратки текстове, е очертан предметът на необходимите изследвания с твърде големи подробности.

Известна част от набелязаната програма той реализира в следващите 6 години и публикува в своите изключително интересни книги (1, 2, 3 и посмъртно 4).

Преди да публикува тези книги, Раковски издава през 1859 настоящата, в която сам дава пример за именно такова изследване, което се извършва, следвайки част от начертаната от него програма.

Първо, той описва етническите граници на българите в 19 век. Следва кратко описание на голямото българско семейство, на българското гостоприемство, на демократичното устройство на взаимоотношенията между българите, наследено от миналото им, когато са живели като горди и свободни хора.

След това Раковски концентрира вниманието на трите най-съществени елемента на живота на българския селянин: как произвежда, с какво се препитава и как се задомява.

Тъй като аз лично преживях като дете времето, в което селските имоти и инвентар не бяха конфискувани от „диктатурата на пролетариата“ , описанието на устройство на селската къща и двор, на храната на селяните, на българското земеделие, ме върна с удивителни подробности в детските ми години. Раковски като отличен наблюдател е вникнал във всички аспекти на живота на българина. Следва уникален документ за закони за собственост на земя в Турция и за данъци плащани от българите в Турция.

Основното препитание на българския селянин по негово време е идвало от земеделието и той прецизно описва устройството на колата, на ралото, на обработката на земята и посевите (сеене, плевене, жътва, вършитба, сенокос), на мелниците, като не забравя да опише и живите народни обичаи през различните сезони на годината. Описанието на българско растениевъдство, добиването на коприна, градинарство, лозарство, производство на розово масло, лен, коноп и др., се чете като инструкция за селянина как да извърши правилно всички операции по това производство.

Работите в домакинството по производство на облеклото на семейството извършвани предимно от жени, като предене и тъкане, кроене и шиене и др. са описани по същия начин сякаш са, както днеска бихме казали, технологични карти с инструкции за производство.

На Раковски дължим и увлекателно описание на обществения живот в средата на 19 век. Удивително е задружието и взаимната помощ, която селяните си оказват един на друг, съчетана с изключително богата музикална, певческа и танцова култура по време на седенки, тлаки и сборове, развивана през изминалите хилядолетия.

Със забележителни подробности и човешка топлота са описани и ритуалите при женитба: сватосване, менеж, годеж, сватба, засевки, хляб и венчило.

Книгата завършва с описание на скотовъдството и на няколко забележителни занаята като строителството, изобразителното изкуство и земемерството.

Книгата илюстрира елементи на бита също и с народни песни, пети при различни случаи и ритуали.

Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за всенародно въстание за освобождението от турско иго, след неуспеха на легията да пренесе борбата от Сърбия в България, познаваме го и като писател, но малцина знаят, че той е и един блестящ български учен.

Министерството на народното просвещение издава в големи съкращения тази книга (5) през 1925 г., с правопис след първата писмена реформа, с цел да се използва в училищата.

Задавал съм си лично въпроса защо поне „диктатурата на пролетариата“ не преиздаваше тази книга между 1944 и 1989 година, в края на краищата мястото на Раковски в Пантеона на великите българи е неоспоримо? Вероятно защото 1) изводите на Раковски противоречат на панславизма, господстващ в съветската литература по това време, пък и сега, и 2), което е още по-парадоксално, защото изводът, че българите имат родова общност с арийците от Хиндустан, го е „доближавал“ в доктринерския поглед на властта към германските националсоциалисти, което, разбира се, е абсурдно! Но най-пагубното влияние е недвусмислено изразено в цинизма на инструкцията: „За управление на окупираните от съветската армия източноевропейски държави“, КАА/08.113. № НК/003 47, спусната на 2.VI.1947 г. В точка 56 от нея се казва: „Водещите имена в политическата, научната и културната местна история да бъдат дискредитирани и изчиствани от историята. На тяхно място да бъдат въвеждани обвързани с нас и наши исторически имена. Приоритетът и върховенството на нашите исторически имена над местните да се подчертава и налага. Опити за опазване на позициите на местните имена в историята да бъдат обявявани за национализъм. Застъпниците им да бъдат репресирани и при възможност премахвани“.

Но за щастие сега времената са други и ние свободно можем да се насладим на огромната ерудиция, подкупващата логика и изящен научен стил на този велик българин.

В 2021 година издателството Нитон направи фототипно издание на тази книга (6), което е ценно и навременно, особено за специалисти историци и езиковеди. Моите лични впечатления обаче са, че широка читателска публика изпитва значителни затруднения с текст, писан преди 163 години с българска азбука и речник и граматика преди двете писмени реформи. Това е причината да издам този препис на съвременен български.

Речникът на Раковски е грижливо избран и обоснован от самите резултати на неговите изследвания. Така например той отказва да използва гръцкото понятие „история“, защото е произлязло от далеч по-стара самскритска и българска дума „исто“ и по тази причина предпочита оригинала – повестност и повестование, вместо исторически разказ. Същото важи и за мъдрословие, а не философия; любословие, а не литература; баснословие, а не легенди и митове; Бабилон, а не Вавилон; самоскритски език, а не санскритски; земеописание на място, а не топоним; здравомислие, а не логика; езикоизследователи, а не лингвисти; мечтаен вместо фантастичен; разборно разсъждение, вместо анализ; посланици, вместо апостоли и т.н. В текста на Раковски ще видите записа свадба, а не днес приетият, сватба, по простата причина, че думата идва наистина от свада. Век след Раковски, забележителният български историк Ганчо Ценов вижда спомена за Троянската война в сватбения ритуал, т.е. от война, свада, възникнала от отвличане на девойката. А самото описание на Раковски в най-големи подробности, не оставя никакво съмнение за дълбоките корени в миналото на този ритуал. Тъй като древните български самодиви и самовили, са по-късно и в елинската митология и наричани от гърците музи, а оттам и думите музика и музиканти, Раковски въобще не използва тези думи, а за музика използва чисто българската дума грай, а за музиканти - свирци.

И така, надявам се, драги читателю, тази книга да бъде ценно допълнение в твоята сбирка от историческа литература.

Николай Иванов Колев