Откакто свят светува, властта сочи себе си за произлизаща от свещени източници. Това обаче никак не е вярно. Властта може да бъде не по-малко варварска от безвластието. И когато това се случи, никаква дисциплина, ред и „деполитизация” не могат да отменят, нито да абортират бременността на времето и онова, което ще се роди от него.

И то ще бъде татуирано върху челото на тая окаяна страна. 
Ани Илков 

След томчето "Събрано", в което бяха поместени всички поетични книги на Ани Илков. Настоящият сборник предлага подобна подборка и на публицистичните му текстове, намерили място на страниците на различни български вестници и списания.

Ани Илков е роден на 11.01.1957 г. в с. Ружинци, Видинско. Завършил е английска гимназия във Видин, а после и Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", където по-късно - след около година работа в Металургичния комбинат в Кремиковци - става преподавател по Възрожденска литература. Бил е гостуващ лектор във Великобритания (1997-99), а понастоящем в Индия (от 2006 г.). Има изследвания в областта на възрожденската и новата литература. Преводач. Женен, с една дъщеря. Автор на стихосбирките: "Любов към природата" (1989; 2004), "Поля и мостове" (1990), "Любовници" (1991), "Изворът на грознохубавите" (1994), "Етимологики" (1996), "Зверовете на Август" (1999), "Мала АзиЯ на душата" (2004) и "Събрано" (2011).  В известен смисъл неговото творчество бележи прехода към постмодернизма в българската литература, или поне поезия.